Масаюки Сайони

Основателят на терапията ЮМЕЙХО® – Отсуки Масаюки, по-известен под псевдонима Масаюки Сайони е роден на 18 ноември 1943 в Токио, Япония.

В младежките си години, въпреки страстта си към традиционната източна медицина, по настояване на баща си се записва да следва във Факултета по търговия към унивеситета „Мейджи” в Токио. По време на обучението си е по-силно привлечен от изучаването на езици и на китайска калиграфия, отколкото от търговията. В последствие прекъсва обучението си в университета, за да се специализира в китайската калиграфия.

Три години е учител по китайска калиграфия. Често посещава Китай, за да подобрява техниката си. Там се запознава с традиционната китайска медицина чрез древните книги, които изучава като калиграф. Теоретичните принципи, философията и най-вече мануалните лечебни техники, описани в тези текстове, го вдъхновяват и той решава да се посвети на тях.

През 1975 година среща Шуичи Охно Хидекацу, известен майстор на Сейтай Хо (мануална лечебна техника, имаща за цел подобряване на човешката физиология, идващо от регулирането на стойката чрез процедури, балансиращи функциите на човешкото тяло, акупресура, масаж и ставни манипулации).

Майстор Шуичи Охно Хидекацу е развил тези лечебни процедури въз основата на продължително изучаване на възстановителните техники Дзенг Ти Фа, прилагани в рамките на китайските будистки манастири (между тях и в известния манастир Шао Лин).

Шест години изучава различни традиционни източни мануални лечебни методи, особено китайски и японски (Туй-на, Дзенг Ти Фа, Ан-Ма, Шиацу, До Ин, Сейтай-Хо и др.).

През 1980 година открива частен кабинет в Токио. Същата година започва да изучава Есперанто, което на по-късен етап ще му помогне много при популяризирането на неговите собствени лечебни методи.

През 1981 година завършва обучението си в японските национални школи по Шиацу и източни лечебни терапии (НИХОН – ШИАЦУ СЕНМОН ГАККО).

Също през 1981 поставя основите на новаторска лечебна система, в началото наречена „Божествен масаж”, а по-късно „Терапия чрез изправяне на хълбочните стави и акупресура” или „Терапия Юмейхо”.

През 1982 година основава заедно с група близки съмишленици фондацията „АКАХИДЖЕ”, чийто президент е до 2005 година. Целта на тази фондация е разпространяването на ЮМЕЙХО® на световно ниво.

През 1983 година получава лиценз за Майстор по Шиацу и акупресура от Фондация за контрол на Изследванията и Практиките на Източно лечение, единствената институция, акредитирана от Японското министерство на Здравеопазването. По този начин той бива официално признат като майстор по традиционно японско мануално лечение.

През 1983 година основава Международния институт по превентивна медицина в Токио, чийто директор е до смъртта си през 2005 година.

От 1989 година нататък е канен в различни държави по целия свят, за да представя терапията, като тези посещения основно са организирани от групи и организации на говорещите есперанто.

През 1990 е поканен да преподава ЮМЕЙХО® във Висшия Военно-Медицински Институт за летци и космонавти в Москва, Русия. Това е началото на едно сътрудничество, което ще продължи повече от 10 години. В течение на времето в сътрудничество с тази институция са правени множество научни изследвания на профилактичната и лечебна ефикасност на ЮМЕЙХО® терапията.

През 1992 е поканен в качеството си на лектор с висока квалификация в Университета за Традиционна Медицина и Фармакология в град Жиаозуо, провинция Хунан, Китай.

През 1994 година Институтът за изследване на Традиционната Медицина заедно с Министерството на Здравеопазването на Русия му присъждат почетната титла Доктор по традиционна медицина.

През 1995 година, в Москва представя с успех ЮМЕЙХО® терапията пред Научния Съвет на Международната Академия на Науките по време на конкурс за получаване на титлата Доктор на медицинските науки. През същата година, 1995, Международната Академия на Науките в Сан Марино го удостоява с титлата Доктор на Традиционните Медицински науки.

В периода 1990 – 1995 често посещава Москва, най-вече Центъра за научни изследвания към Висшия Военно-Медицински Институт за летци и космонавти, където обучава над 130 военни лекари да прилагат ЮМЕЙХО® терапията. Тези, които се възползват от терапията са най-вече пилоти и астронавти. Прилагането на ЮМЕЙХО® бива препоръчвано и прилагано също с цел предотвратяване на професионални болести (най-вече такива, свързани с дейностите на летците и космонавтите), както и за лечението на тези болести в тяхната начална фаза.

В периода 1989-2004 пътува в над 40 държави с цел популяризирането на ЮМЕЙХО® терапията и подготовката на практикуващи я извън границите на Япония.

До 2004 година ЮМЕЙХО® терапията бива разпространена в над 73 държави, като в много от тях се създават центрове за практикуване и обучение, както и професионални организации.

През 1993 година за пръв път посещава България (София) и представя ЮМЕЙХО® пред есперантистите в Института по ортопедия в Горна Баня. Посещава България още два пъти – през 2000 година и през 2002.

На 28 февруари 2005, д-р Масаюки Сайони, създателят на ЮМЕЙХО® терапията и директор на Международния институт по превантивна медицина в Токио, преминава във вечността в следствие на злощастен случай.

През 1987 година, в Япония, д-р Масаюки Сайони публикува първата си книга (със заглавие „Юмейхо – бързо лечение на различни болести”), в която представя концепцията си за причините на човешките болести и собствения си лечебен метод, произтичащ от нея.

В периода 1987-2004 пише и публикува, както в Китай, така и в Япония, 7 творби за ЮМЕЙХО® терапията. Книгите „Бързо излекуване чрез Юмейхо терапия” и „Как можем да предотвратим неочакваната смърт” стават бестселъри.

В периода 1987-2004 публикува множество статии и интервюта в различни вестници и списания, между които са и “The Japan Time” – 1989, “Passport to the World” – 1994, “La Revuo Orienta” –1996 и други.

През 1989 година превежда на есперанто и публикува за пръв път книгата със заглавие „Юмейхо”.

В периода 1991-2004 книгата „Юмейхо терапия” бива преведена на 26 езика и издадена в над 20 държави.

През 1991 година книгата „Юмейхо” в нейното издание на есперанто от 1989 се публикува на български език под заглавие „Специален Източен Масаж”, в превод от есперанто на д-р Никола Донев.